След 18 години посветени на бизнеса, един ден рязко смених курса и се върнах там, където винаги съм знаела, че принадлежа – към вътрешния свят на човека. Дълго време дните ми бяха посветени на света на рекламата, а нощите на дебелите книги и различни обучения – следдипломна специализация по Неорайхианска аналитична психотерапия, ТЕС, семейни констелации, интегрален коучинг към Унгарската Интегрална Академия.
Днес изпълвам дните си с лични и групови консултации в сферата на личностното и емоционално развитие, писане на статии за сайта www.momichetataotgrada.com, където съм един от основателите на първата онлайн платформа за принадлежност с над 40 автори вече, започнала съществуването си като личен блог на три момичета и получила високите отличия на БГ Сайт – “Блог на годината” – 2012г. и съответно “Медиа на годината” – 2013г.
Лили Георгиева
“Ще бъда ли някога достатъчно добра?”
Един въпрос в женски род, зададен от Лили, но сме сигурни, че достатъчно много хора по света се измъчват в търсене на отговор на същия този въпрос, който би им донесъл така жадувания мир.
- Кога се поражда чувството за недостатъчност у нас? Защо?
- Какво го подхранва?
- В какво се изразява то и какви последици би могло да има върху качеството ни на живот?
- Как да разпознаем, че усещане за недостатъчност е започнало да управлява живота ни? Какви са видимите му симптоми – перфекционозъм, желание за контрол, черно-бяло мислене, зависимости, депресивност, страх от излагане, трудно управляема агресия…?
- Защо ни е толкова трудно да се приемем такива, каквито сме? Защо се страхуваме от мнението на другите за нас? Откъде идва онова разяждащо усещане, че все още нещо не ни достига, че трябва още нещо да направим, да постигнем, да бъдем? Как се заражда вирусът „Ти не си важен“?…
- Как, като родители бихме могли да се погрижим за децата си и да ги предпазим от създаването на усещане за недостатъчност у тях, самите?
- Къде и в какво е изхода? Как да си помогнем, за да преминем отвъд капана на чувството за недостатъчност?
„Защо все пак пиеш?“ – настоявал Малкият Принц.
„За да забравя“ – отвърнал пияницата.
„Да забравиш какво?“ – продължавал своето разследване Малкият Принц, въпреки че вече съчувствал на събеседника си.
„Да забравя, че ме е срам.“ – признал пияницата с приведена глава.
„Срамуваш се от какво?“ – не се отказвал Малкият Принц, защото искал да му помогне.
„От това, че пия.“
(Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Малкият Принц“)
Share