Розмари Де Мео

Розмари Де Мео

Преди време започнах да обикалям селата и да търся старото българско знание. Разбрах, че същината е в простотата. В това, очи с очи да се срещнат и душа в душа да се преплетат. Големият дар, който получих беше в едно родопско село. Там разбрах , че най-важното по пътя към радостта е да разбереш за какво те бива. Пък после да намериш смелост, да го сториш. И ето ме, сега разказвам и наричам ..
Розмари Де Мео

ЗА СИЛАТА НА РЕЧЕНАТА ДУМА и дарът на Корена

Имало едно време едни Правила за щастие. Правилата обучили Последователи. В името на щастието те били готови на всичко:
Да не работят, за да медитират!
Да не правят секс, за да изчистят съзнанието си!
Да изоставят половинката си, за да се посветят на Божественото!
Да напуснат родината, за да се грижат за Вселената!
Да се лишат от собствената си радост, за да убият Егото си…

Крачели редиците с Последователи, крачели и най-после стигнали портите на Рая. А там отпред седяла една бабичка и копаела нещо.
– Бабо, отмести се, не виждаш ли че трябва да влезем! – рекло главното Правило.
– Първом трябва да вземеш тая лопата и да прекопаеш ей онази леха – рекла бабата.

Излязло Правилото и взело лопатата. Позавъртяло я и полека пристъпило към лехата, че било кално. Извадило от джоба си мокри кърпички и позабърсало дръжката. След туй замахнало и…ударило на камък.
– Ти синко, лопата май не си държал – присвила очички бабата.
– На мене бабо, силата ми е в Щастието. Ей тия всичките, дето ги виждаш, мене следват и моята сила.
– Тъй, тъй – заклатила главата бабата. – я да го питам аз тоз народ тогава:
– Децата ви къде са бре? – редиците се размърдали. Никой не отговорил.
– Обичта ви къде е? Половинка, викам, имате ли? – пак никой.
– Земята ви къде е? – повишила глас бабата.
– Род имате ли? – Последователите понавели глави. Скочило главното Правило.
– Бабо, ти недей ги обърква. Те са святи хора. Всичко са оставили и любов, и земя, и семейства. И имена си нямат. Че всичко това е Егото. А Егото пречи на щастието. Тези хора тук са живели най-праведно. Самият рай е създаден за тях. Отвори им!

Изправила снага бабата и станала дваж по-висока:
– Тоз, който е без род и без обич таз порта не ще да премине! – Навела се бабата и на всеки в шепата сложила по една стиска пръст.
– И да помните, че щастието и силата ви са в земята. Че докато сте живи по нея ходите и тя ви храни. Небето го оставете на Смъртта и на Господа.

Обърнали се Последователите и си тръгнали обратно. А Правилата се поогледали, пък видели на земята да лежи една тетрадка. Отворили я и прочели:

…И заръчаха българите:
ПОЧИТАЙ КОРЕНА СИ!
РАЗБЕРИ ЗА КАКВО ТЕ БИВА!
ПОМНИ, ЧЕ САМО ВЪРВЯЩИЯТ ИМА ПЪТ!

А бабата засукала мустак и хлопнала вратата на рая.

Share